ПОПЛЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЛЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; поплѐсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поплѐснат, св., прех. и непрех. 1. Плясвам1 (в 1, 2 и 3 знач.) малко, леко. Похване [тате] лявото ми ухо и уж ме поплесне с ръка, но тъй гальовно, че макар да усещах грапавината на коравата му длан, ставаше ми много мило. Кр. Григоров, ОНУ, 44. Това неизвестно същество, което я изпълваше цялата, скоро щеше да стане човек или поне човече, което можеш да пипнеш, да го поплеснеш — не, не да го биеш, а само така, на шега. В. Андреев, ПР, 47. Най-после хлябът се свърши и като поплесна ръце, като да ги изтърси, чичо Митуш се наведе и помилва кучето по челото. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Кукуригу, петленце, / бабино момченце! / .. / поплесни си крилцата, / напери си гребена. Ст. Коларов, ДК [еа].
2. Само несв. Плясвам1 (в 1, 2 и 3 знач.) от време на време. Поплясвам децата, когато не слушат. поплясвам се, поплесна се страд., възвр. и взаим.