ПОПОГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; попоглѐдна, ‑еш, мин. св ‑ах, прич. мин. страд. попоглѐднат, св., прех. и непрех. Разг. 1. Поглеждам за кратко време. Салих попоглежда под око останалите двама, но като не

получава никакъв отговор, обръща се към високия с тъмните очи. — Кажи, бе Радков! Н. Хайтов, ШГ, 88-89. Усети, че ругае гласно. Попогледна към другите пътници. Но те не му обръщаха внимание. Ем. Робов, ТШ, 45. Той забеляза, че мнозина в чаршията го попогледнаха,.. но никой не се реши да му продума нещо. Д. Талев, ПК, 228. Чичо Дражо прегледа още веднъж колата, попогледна и своя млад Стойчо.. и рече бащински: — Па си отваряй очите, да не стане пакост. Елин Пелин, Съч. I, 38.

2. Само несв. Поглеждам от време на време за кратко. Похапваше си, попийваше си винце. И попоглеждаше към ливадата да види докъде е стигнал косачът. Т. Харманджиев, КЕД, 182. Четиримата зидари още се помайваха: допушваха цигарите си и попоглеждаха слънцето, което изгаряше иззад високите сгради. Ив. Венков, ХКР, 119. Аз ора и попоглеждам към гората дали нещо няма да се зададе из нея. Й. Радичков, ББ, 42-43. попоглеждам се, попогледна се страд., възвр. и взаим. — Ами да! Чунким не ви знам почерка! — кикотеше се момата, като .. непрекъснато се попоглеждаше в огледалото. Л. Минкова, Разк. (превод) [еа]. Мълчим и се попоглеждаме бегло в очите. Й. Радичков, НД, 245. Ний с Никола се попогледнахме наскърбено. Ив. Докторов, ЗД, 42.