ПОПОДРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОДРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поподръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поподръ̀пнат, св., прех. Разг. 1. Подръпвам леко. Лазар Чумака.. беше дошъл.. да види и той чудото. Исполинският му ръст високо се издига над всички. По навика си Вълчан леко го поподръпва за дългия мустак. Й. Йовков, Ж 1930, 129. Угрижен, Зайо си поподръпна мустака. В. Славова, МП (превод) [еа].

2. Само несв. Подръпвам от време на време леко. Откъсваше го [конеца] със зъби, бързо като фокусник го вдяваше в мъничката лъскава игла.. и го изшиваше съвсем целия, като го поподръпваше да затяга шева. Ил. Волен, МДС, 58. Поподръпваше брадичките на козичките. Хранеше ги, почистваше им и се любуваше на апетита им със светнали от радост очи. Ст. Вълев, КГБО [еа]. поподръпвам се, поподръпна се страд.

ПОПОДРЪ̀ПВАМ СЕ несв.; поподръ̀пна се св., непрех. Разг. 1. Подръпвам се малко, в известна степен; поотдръпвам се. Исак (поподръпва се и сдържано се смее). Това ли било? В. Друмев, Съч. I [еа].

2. Само несв. Подръпвам се от време на време; поотдръпвам се.