ПОПОКЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОКЛА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; попокла̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Поклащам малко, леко. Ослушвам се в тоя глас, попоклащам глава, викам на Иван Татаров: "Виждаш ли, Иване, не дават на човека да си довърши купата!" Й. Радичков, ББ, 63. Той не стана, не можа да се усмихне, а попоклати глава, направи турско темане и простря.. ръка на Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 142.

2. Само несв. Поклащам от време на време малко, леко. Натежал от дъжда, големият бряст потъмняваше, попоклащаше клоните си и ръсеше капки, като че изново заваляваше дъжд. Й. Йовков, ЧКГ, 278. попоклащам се, попоклатя се страд.

ПОПОКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; попокла̀тя се св., непрех. Разг. 1. Поклащам се малко, леко.

2. Само несв. Поклащам се от време на време малко, леко.