ПОПОРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; попораста̀, ‑ѐш, мин. св. попора̀стох, прич. мин. св. деят. попора̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и попора̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. Пораствам малко; поизраствам. Имаше едно момче в моето село, майка му все го плашеше с мечката.. Добре, ама това дете попорасна и понякога ревеше на майка си, че иска да види мечката. Й. Радичков, НД, 192. Попораснах аз, наченах да ходя на училище и тогава вече нашите разговори с дяда нямаха край. Хр. Максимов, СбЗР, 46. Дори когато попораснах и почнах да разбирам повече, хубавите чувства и мисли за Новата година не ме напускаха. Кр. Григоров, ОНУ, 94.