ПОПОСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПО̀СКВАМ, ‑аш, несв.; попо̀скам, ‑аш, св., прех. Диал. Пощя, поскам малко, кратко време; попощвам. Па полегнало [слънцето] на майкя си на скуто да го попоска. Нар. прик., СбНУ ХL, 430. — "Що ти е глава чорлява"? / — Сестрици ме попоскаа. Нар. пес., СбВСтТ, 446. попосквам се, попоскам се страд. и възвр.