ПОПОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПОТЀН, ‑а ,-о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от попотя се като прил. Диал. Изпотен, запотен. Венковият дядо ту излизаше, ту влизаше в къщи — попотен, зачервен — и сърдито гълчеше. Ил. Волен, РК, 25. Бялата кърпичка.. трепна в пръстите му.. и той забърса попотено чело. Ив. Кирилов, Съч. II, 26. Въздухът в стаята от кирливите и попотените тела [е] дотолкова чист, щото с кибрит да драснеш, ще да се подпали. З. Стоянов, ХБ, 208.