ПОПОЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПО̀ЩВАМ, ‑аш, несв.; попо̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Пощя малко, кратко време. Баба изпитваше върховно удоволствие да седне пролетно време някъде на припек и да повика майка ми да я попощи. И. Петров, ПР, 51. "Маноле — казва тя, — откъде ти е припъплала тази въшка? Сядай да те попощя!" К. Калчев, ЖП, 460. Мама Тодорки думаше: / .. / да земеш да ме попощиш, / аз тебе, мама, ти мене! Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 71-72. попощвам се, попощя се страд. и възвр. Ние им се помолихме, апелирахме на тяхното величие

да ни оставят, дордето мръкне, в градината, за да можем .. да се попощим на слънце за последен път, за което ще да ги благославяме. З. Стоянов, Съч. I [еа].