ПОПРАВЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРА̀ВЯНЕ ср. Отгл. същ. от поправям и от поправям се. Тя го гледаше безпомощно, както се гледа на счупено гърне, негодно вече за поправяне. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 389. Вятърът беше престанал. Времето бе меко и отиваше към поправяне. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Вниманието на учителя се насочва не само и не толкова към поправянето на допуснатите грешки, колкото към предотвратяването на грешки, към обогатяване на запаса от текстови синоними. БЕЛ, 2001, кн. 5-6, 11.