ПОПРЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПРЕГ, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. Диал. Подкоремник; подпръга, подпруга. Адютантът.. стягаше попрезите на мулетата, като ги притискаше с корем, за да върже конопените им краища. Ст. Сивриев, ЗСБ, 56. На равното — почивахме, стягахме попрезите на катърите и — хайде пак нагоре въз гребена. Н. Хайтов, ШГ, 25.

— Други форми: по̀пръг, по̀праг, по̀пръдз, по̀прадз.