ПОПРЕГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕГА̀РЯМ¹, ‑яш, несв.; попрегоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. попрегоря̀л, ‑а, ‑о, мн. попрегорѐли, св., непрех. За ястие, хранителен продукт — прегарям¹, изгарям¹ малко, леко; поизгарям¹. Снеми тигана от огъня, че пържолата вече попрегаря.

ПОПРЕГА̀РЯМ², ‑яш, несв.; попрегоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Прегарям², изгарям² нещо малко, леко; поизгарям². — Пада ли ти косата?.. — Напоследък взе нещо да пада.. Сигурно съм я попрегорила с многото фризиране. Л. Дилов, МСП, 179. Попрегорих яденето. попрегарям се, попрегоря се страд.