ПОПРЕГЛЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕГЛЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; попреглъ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попреглъ̀тнат, св., прех. и непрех. Преглъщам малко, леко. Алекси смутено попреглътна и се усмихна. — Тая сутрин на пазарището станала една гюрултия. Ем. Манов, ДСР, 40. — За наказание не ми дадоха да вечерям, а представете си, от обеда си бях оставил пълна чиния мляко с ориз. Както и да е. Пооблизах се, попреглътнах и си легнах. П. Проданов, С, 24. Повдигнал единия край на месала, лъхнала го приятната миризма на баницата, попреглътнал и не можал да се стърпи — защипал, откъснал едно парче и си хапнал. С. Попов, ХП [еа]. попреглъщам се, попреглътна се страд.