ПОПРЕГЪРБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕГЪ̀РБВАМ, ‑аш, несв.; попрегъ̀рбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Прегърбвам малко, леко; попрегърбям. Попрегърби рамене и тръгна. попрегърбвам се, попрегърбя се страд.

ПОПРЕГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; попрегъ̀рбя се св., непрех. Прегърбвам се малко, леко. Имаше такъв обичай: скланяше глава, обикновено наляво, попрегърбваше се и с добродушно съсредоточен вид изучаваше горното копче на яката. Съвр., 1980, кн. 1, 44-45. Старецът се попрегърби и бързо излезе. К. Калчев, ЖП, 420. — Птичките най-напред усещат накъде тече влагата — мърморела циганката, попрегърбила се.. и понечила да си тръгне. Н. Каралиева, ЗБ, 56.