ПОПРЕКОПАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕКОПА̀ВАМ, ‑аш, несв.; попрекопа̀я, ‑а̀еш, мин. св. попрекопа̀х, св., прех. Прекопавам малко, отчасти. Ние отивахме на лозе: тати да попрекопае тук-таме, а пък аз да плевя. Ст. Чилингиров, ХНН, 205. — Мене вече не ме бива много, ама все ще мога да готвя, да гледам кокошките, да попрекопавам градината. Т. Вълчев, Избр. пр III (превод) [еа]. попрекопавам се, попрекопая се страд. Промине ли веднъж орачът с това сечиво помежду две бразди, остава само още да са попрекопае с мотичката изпосле тревата. Лет., 1876, 69.