ПОПРЕМЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕМЀНЯВАМ, ‑аш, несв.; попременя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Пременявам малко. И Тинка ще се замомува. Стрина Илчовица я постегна и попремени, па я изпрати на хорото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Той няколко дена поред плака на баба си да го заведе и него [на училище]. Баба му най-сетне отстъпи — изми го, попремени го и го поведе за ръка. Ил. Волен, РК, 23. Като те накичим и попременим, няма да те познае никой. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 21. попременявам се, попременя се страд. и възвр. Заредиха се празници. Хората се попремениха, разтъпкаха се нагоре-надолу. Г. Караславов, Тат., 233. — А какво носите в куфара? — Дрешки. Взел съм едно друго да се попременя. Нали знаете — море, чужденци, чужденки. В. Робов, ПСВ, 8-9.