ПОПРЕМИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕМЍГВАМ, ‑аш, несв.; попремѝгам, ‑аш и попремѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Попримигвам. Светлината наистина бе угаснала. Попремигах, за да видя по-добре. Н. Хайтов, ПГ, 87. Гневните пламъчета на очите ѝ жегнаха дори дебелата кожа на бакалина. Той попремига и побърза да затвори вратата. Ем. Манов, ДСР, 13. Управителят попремига озадачено, но не каза нищо. Т. Каменов, Оп, 80. Баба Вела го [бай Найден] строяваше вечер. Той попремигнеше, поуговореше я, че всичко ще се уреди, и тя се разнежваше. Кр. Григоров, ПЧ, 47.