ПОПРЕМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПРЕМИНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; попремѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За буря, дъжд и др. природни явления — преминавам, преставам малко, не напълно; попреставам, поотминавам. Анко не се връщал доста дълго време у дома си, дорде попреминала бурята. Кр. Григоров, Р, 113. Решихме да изоставим картофите и да се върнем в лагера, ала не веднага, а след като попремине снежната фъртуна. Н. Хайтов, ПГ, 120. Щом жегата попремине и се разхлади, овцете се дигат от пладнището си. Й. Йовков, ЧКГ, 185.
2. За чувство, усещане и под. — преминавам в известна степен, намалявам силата си; поминавам1, поотминавам. После, когато гневът на Гелак попремина, разговорът.. се прехвърли върху друго. Н. Антонов, ВОМ, 82. Настроението изведнъж падна, селяните се свиха смутени и занемели. Някои дори се прибраха по домовете си. Но първата уплаха.. попремина. Г. Караславов, СИ, 223. Лежи така още няколко минути и най-после усеща, че болката е попреминала. А. Станоев, П, 36.
3. За години, периоди — преминавам, отминавам, бивам изживян в по-голямата си част; поотминавам. Годинките ѝ бяха попреминали вече и много мъки и тревоги беше преживяла тя, но стъпките ѝ още бяха леки като на котка и сърцето ѝ биеше както на младини. Г. Караславов, ОХ I, 13. — Млади, млади, млади! Като че ний не сме били млади. Кмете, отваряй си очите, в селото става нещо, непътни работи стават.. — Тъй е. Обаче като попреминат годинките... Й. Йовков, А, 18.
4. Разг. За човек — поостарявам, позастарявам. — Ти си млад, дядо попе, имаш черна брада, пък и здрав изглеждаш, ама аз вече попреминах. П. Стъпов, ЖСН, 182. Той [фелдфебелът] беше попреминал вече и макар че беше свикнал да застава пред началствата като новобранец, все пак правилният войнишки стоеж не му отиваше твърде. Г. Караславов, Избр. съч. I, 417.
ПОПРЕМИНА̀ВА МИ несв.; попремѝне ми св., непрех. Преминава ми, минава ми малко; поминава ми. Глава ме боли.. Аз рекох, като си постегна главата, ще ми попремине. Й. Йовков, Б, 8. Прилоша ѝ, главата ѝ бучеше, краката ѝ трепереха.. Тя се облегна добре, постоя така и по едно време ѝ попремина. Г. Караславов, Тат., 262. Похлупи се на възглавницата и дълго кашля, като тресеше слабите си раменца. После, след като ѝ попремина, повдигна глава. Д. Ангелов, ЖС, 236.