ПОПРЕПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПРЕПЍРАМ, ‑аш, несв.; попрепера̀, ‑ѐш, мин. св. попрепра̀х, св., прех. 1. Препирам1 малко. Попрепрах си бельото.
2. Само несв. Препирам1 от време на време малко. Съжали ме той, пък и аз взех да го попрепирам, то какво ли имаше — една риза и едни гащи, — ама дотогава никой не беше го прал. П. Незнакомов, СП, 76. попрепирам се, попрепера се страд. и възвр.