ПОПРЕПРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; попрепра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Преправям

малко, в известна степен. — И аз мислех, знаеш, тая есен да попреправя и поиздигна мойта механа. Т. Влайков, Съч. III, 277. Пустата ми тамбуринка / взе да дрънка за любинка. / Седнах, та я попреправих, / нови телове поставих, / та я стегнах, нагласих я. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 241. попреправям се, попреправя се страд.

ПОПРЕПРА̀ВЯМ СЕ несв.; попрепра̀вя се св., непрех. Преправям се малко. Той се изправи пред огледалото,.., попреправи се в главата и лицето, и се обърна доста преиначен. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 68.