ПОПРЕТУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕТУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; попрету̀пам, ‑аш, св., прех. Разг. Претупвам нещо, някаква работа; набързо, небрежно я свърш‑

вам. От цялото му насмешливо-снизходително държане съвсем ясно личи .. как му се иска да попретупа по-бързо всичко и след туй да отиде някъде с приятели на чашка. П. Незнакомов, СбСт, 105. Не ги боли, не е тяхно. Попретупаха копането и хукнаха да си отидат. // Изслушвам, преглеждам и под. набързо, небрежно някого. Това е булката ми, .. Виках да я водя в града на доктор, ала разгеле, щом ти си свършил [медицина], я вземи, та я попретупай на бърза ръка, свои хора сме най-сетне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 159. попретупвам се, попретупам се страд. Не се работи сериозно. Работата се попретупва, колкото да се отчете.