ПОПРЕЦЪФТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕЦЪФТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попрецъфтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. попрецъфтя̀л, ‑а, ‑о, мн. попрецъфтѐли, св., непрех. Прецъфтявам донякъде, отчасти, малко. Попрецъфтели са момините сълзи, но пак ухаят. △ Дърветата вече попрецъфтяха, но сланите пак са опасни за тях.