ПОПРЕЦЪФТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕЦЪФТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. попрецъфтѐли. Прич. мин. св. деят. от попрецъфтя като прил. Прен. Разг. Който е преминал годините на младостта, който вече не е съвсем млад. Химическата лаборатория се намираше на Третото авеню и беше препълнена с народ. Всевъзможен народ, .. с каскети и с бомбета, новоизлюпени юноши и попрецъфтели момичета с копринени клепки. Св. Минков, Избр. пр, 57.