ПОПРЕЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЀЧВАМ, ‑аш, несв.; попрѐча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и (остар.) прех. Ставам причина да не се извърши, да не се случи нещо, явявам се като пречка, препятствие за нещо; възпрепятствам. Не спираше да си почине, като да се боеше, че ще го прекъснат, ще му попречат да изкаже болката си. Зл. Чолаков, БК, 136. Нещастието, което го беше сполетяло, попречи на по-късното му книжовно развитие. А. Каралийчев, С, 281. От този габър по-жилаво и упорито нещо няма. .. Попречат ли му да расте нависоко, пропълзява встрани. Н. Хайтов, ШГ, 167. Щях да дойда тая сутрин да ви помоля да се разходим, но една работа .., ми попречва това удоволствие. Ив. Вазов, ПЕМ, 38.