ПОПРИБЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИБЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; поприбъ̀рзам, ‑аш, св., непрех. 1. Прибързвам малко. Поприбързахме с решението.

2. Само несв. Прибързвам малко от време на време. Мълчаливо пристъпват и децата. От време на време те поприбързват, настигват се, за да се подбутнат с лакът, и пак се връщат при родителите си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143. Млад е още, поприбързва, ама с годините ще улегне. поприбързва се, поприбърза се безл. Макар че не беше още дип приготвена, па смяташе, че и Тинка още не си е добре дорасла, съгласи се и тя да се поприбърза. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 196.