ПОПРИВДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИВДЍГАМ, ‑аш, несв.; попривдѝгна, ‑еш, мин. св . ‑ах, прич. мин. страд. попривдѝгнат, св., прех. Привдигам малко, леко; поповдигам. Той попривдигна рамене и заоправя вратовръзката си. Е. Робов, ТШ, 35. Попривдигна клепачите си и помътненият му поглед се устреми в нея [Лиляна]. А. Гуляшки, Л, 430. Желязков влезе смръщен, .., примъкна стола сред стаята, седна, после попривдигна кестенявите си вежди, от което челото му се набръчка, а дребният му чип нос се изпъна и побледня. Ив. Давидков, КХ, 39-40. Те [златните зъби] се виждаха винаги отпред изпод горната устна, малко попривдигната там, където започва разклонът на мустаците. Т. Харманджиев, КВ, 22. попривдигам се, попривдигна се страд.

ПОПРИВДЍГАМ СЕ несв.; попривдѝгна се св., непрех. 1. Привдигам се малко; поизправям се, поповдигам се. Изведнъж и двете страни се поздравиха, като се попривдигнаха от местата си и леко се поклониха един другиму. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 76. Пътникът се попривдигна на стремената. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21. По едно време се опомни, попривдигна се на лакти. Г. Караславов, ОХ IV, 203.

2. За болен човек — започвам да се привдигам, да оздравявам; пооправям се. Из градчето се разчу, че той се бил парализирал .. Когато се попривдигна, на снахите му се отвори още една работа — да го изкарват на чардака. Г. Белев, ПЕМ, 30. След десетина дни Стоян вече пристъпяше с Пенкова помощ от къщи до черницата. .. Като се попривдигна, Стоян започна сам да разпитва за това-онова. П. Здравков, НД, 140.