ПОПРИВЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИВЀЖДАМ, ‑аш, несв.; поприведа̀, ‑ѐш, мин. св. попривѐдох, прич. мин. св. деят. попривѐл, св., прех. Привеждам малко, леко, слабо; понавеждам. Те стъпваха бавно, попривели малко надолу главите си към земята, като че ли брояха крачките си. К. Калчев, СТ, 199. Дона мълчеше, попривела глава. Д. Талев, ГЧ, 187. Почернял и поопърлен от барута и слънцето, попривел широки свлечени рамене, той тръгна, без да се обърне. Ив. Гайдаров, ДЧ, 5-6. Провикна се друга от жетварките, като слагаше поприведена ръкойката си. И. Волен, БХ, 109. Баща ми е добър старик, / навършил е седемдесет, .. Е, вярно, попривел е врат, / не е предишният юнак. ВН, 1960, бр. 2880, 4. попривеждам се, поприведа се страд. Житата са се попривели от дъжда.

ПОПРИВЀЖДАМ СЕ несв.; поприведа̀ се св., непрех. Привеждам се малко, леко, слабо. Поручикът влезе в ниската стаичка, като се поприведе. Хр. Смирненски, Съч. III, 168. Той се поприведе над чинията си и започна да чопли нещо с вилицата си. Г. Караславов, Сб??СЕП, 243. Двете големи момичета поотстъпват малко назад, попривеждат се и почват да се теглят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 56. Раниците ни натежават. Неусетно се попривеждаме, сякаш с всяка стъпка нагоре някой пъхва в раниците ни по още един килограм. Бл. Димитрова, Лав., 56. ^● Обр. Старите напукани върби покрай реката се попривели в мрака и замислено гледат отсрещния потъмнял баир. Ил. Волен, ДД, 93.