ПОПРИВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПРИВЍКВАМ1, ‑аш, несв.; попривѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Свиквам, привиквам в известна степен, донякъде или полека-лека. Отначало аз мъчно преодолявах страха от постоянните опасности. .. После започнах да попривиквам. П. Славински, ПЩ, 187. Отпърво диреше разни предлози; .. а сетне лека-полека усвои се, попривикна и кажи-речи, не излизаше от стаицата ни. А. Константинов, БГ, 26. Майка ми държеше все на своето:.. "Да попривикне на труд, сестро! Животът няма да го глези, както глези мама." П. Бобев, К, 71. Подир шестимесячна почивка Никола ся изново пустил в път:... Франциска, коя бе вече попривикнала на подобни отлъчки, беше по-спокойна. С. Радулов, ГМП (превод), 19.
ПОПРИВЍКВАМ2, ‑аш, несв.; попривѝкам, ‑аш, св. 1. Прех. Разг. Привиквам, повиквам при себе си често, много пъти някого или един по един мнозина или всички. Попривикаха ги при шефа и сега дисциплината е по-добра.
2. Непрех. Остар. и диал. Виквам, извиквам леко (Н. Геров, РБЯ). попривиквам се, попривикам се страд. от попривиквам2 в 1 знач.