ПОПРИГОТВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИГО̀ТВЯМ, ‑яш, несв.; поприго̀твя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Приготвям набързо, малко. Во вторник поприготвих що трябва; а в сряда стана и годявката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Преди две години още ние, за да поприготвиме малко нещо общото мнение .., влязохме в преписка с нашите вестникари-редактори в Цариград. М. Арнаудов, БКД, 140. — Аз ще ги заведа. .. Ще ги настаня там, каквото ще бъде за моя Андрея, това ще е и за вашия Лазар. Ти вземи да го поприготвиш. Д. Талев, ЖС, 158. — Гладен съм — каза той [Селим бей]. — Ха поприготви нещо за ядене. Д. Талев, И, 419. поприготвям се, поприготвя се страд. — Имам си унучка, .. — Ами нали трябва да се поприготви нещичко? Ст. Марков, ДБ, 338.

ПОПРИГО̀ТВЯМ СЕ несв.; поприго̀твя се св., непрех. Приготвям се набързо, малко. Ние очаквахме всеки ден да ни вдигнат. Поприготвихме се и се простихме с другарите. Ем. Манов, ПЯ, 68-69. Освен това не беше зле да се поприготви за утрешния празник. Ст. Даскалов, СЛ, 450. — Не сме знаели, че ще имаме такъв скъп гост, та да се поприготвим. Д. Кисьов, Щ, 336. Стрина Венковица от по-рано още предусещаше, че сега нящо ще стане, че може би ще се открие чаканото. Затова бе се поприготвила. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 179.