ПОПРИДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поприда̀м, попридадѐш, мин. св. поприда̀дох, прич. мин. св. деят. поприда̀л, св., прех. и непрех. Придавам, додавам, добавям малко; поприбавям. — Мислех за шега онова, дето ми каза Карадачката, .. Рекох си, тя обича да попридава, не всичко може да ѝ се вярва. К. Григоров, ПЧ, 143. Единият попридаде, другият поотстъпи и стана пазарлъкът.