ПОПРИДЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИДЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; попридъ̀рпам, ‑аш, св., прех. Придърпвам полека, малко, донякъде; попридръпвам. Олга не каза нищо, само попридърпа, поопъна предницата на халата и с молива, който беше между пръстите ѝ, се подписа срещу името си. Б. Болгар, Б, 107. Адвокатът попридърпа колана си, който често се смъкваше под корема му. Д. Жотев, ПМИ, 32. Дружината още яхаше безредно из пътя, .. Попридърпаха дизгините, защото видяха, че сивият жребец пристъпя раван — ще рече, главатарят е уверен, че се изсулиха из капана. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 646. Полусляпата баба Ефтимия също се надигна, помъчи се .. да долови какво става вън в нощта, па току .. се отпусна на одъра и костеливите ръце попридърпаха чергата към главата. П. Спасов, ГЛЗЗ, 5. попридърпвам се, попридърпам се страд.

ПОПРИДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; попридъ̀рпам се св., непрех. Придърпвам се малко, леко, едва-едва; попридръпвам се.