ПОПРИЖУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИЖУМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поприжумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поприжумя̀л, ‑а, ‑о, мн. поприжумѐли, св., непрех. 1. Прижумявам леко, едва-едва, за кратко. Тя му се усмихна закачливо, а той поприжумя, пусна я и запреде края на единия си мустак. Т. Харманджиев, КВ, 596.

2. Само несв. Прижумявам леко от време на време. Поприжумявам от слънцето.