ПОПРИКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПРИКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв. и св.; поприка̀жа, ‑еш, мин. св. поприка̀зах, св. (диал.), непрех. 1. Приказвам, разговарям малко, кратко време; поразговарям. Поприказваха съвсем накратко, като насила, началникът даде някои препоръки, .. и с това разговорът приключи. Г. Караславов, ОХ IV, 257. Срещнеше [Цветана] момците на чешмата, на кладенеца, поприкажеше си с тях, посмееше се и си идеше. К. Величков, ПССъч. I, 156. Гана Пинтова отиде у Станини, поприказва със стария, поразпита го за здравето му, за поминъка, за воденицата. Г. Караславов, ОХ II, 195.
2. С предл. с. Обсъждам с някого някакъв въпрос, проблем; съветвам се. Иди при началника на земеделието, поприказвай и с него. Ст. Марков, ДБ, 108. Шината на едно колело беше се разслабила и затуй трябваше да поприказва с ковача. Й. Йовков, Ж, 43. Дядо Иван с половин уста смънка: — Ще видя... Ще си помисля... ще поприказвам със Станкула и... може и да подпиша. Ст. Марков, ДБ, 321.
3. Увещавам, уговарям, съветвам някого. — Така не бива. поприказвай с Панчо, идете при лекар. Тука нали има поликлиника? В. Ченков, СНД, 31. — Срещни се със Саваков и поприказвай за тази жена. Поне да не я измъчват. Д. Ангелов, ЖС, 50. — Не ще да разбере дядо Салих, че не е право това, дето го иска. Затуй, викам, ти да му поприказваш, белки от тебе чуе. Л. Александрова, ИЕЩ, 208-209. Само Иванов вече я беше проучил отчасти и едва се сдържаше да не извика настрана Петко и да му поприказва сериозно. Й. Гешев, ВТ, 27. Аз отколе се каня да ти поприказвам тъй... като по-стар, като свой... Пък не се решавах. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132. — Не викай! Ще му поприказвам и аз! — успокои го Ганка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 329. Аз остава да поприказвам тая вечер у дома с буля ти, надявам се ще склони и тя. Ил. Блъсков, СК, 52.
4. Остар. и диал. Разказвам малко, кратко време; поразказвам, поговоря. Ела да идем в механата да се почерпим и да ми поприкажеш какво ново има по нас. Т. Влайков, Съч. III, 270. — Чакай, Игнате, искам да поприказвам и аз! — Ти пак приказвай, но лягай тук! Кр. Велков, СБ, 125. Кога питаш, мой юначе, / право да ти кажа... / седни при мене и слушай ма / да ти поприкажа. Л. Каравелов, Съч. I, 59. Той без милост блъска ония учени, които като поприкажат что-годе из преминалото, сякат вече, че са историци. Лет., 1874, 171. Затова сега нема да повтаряме, а ще поприкажем малко исторически за покръстванието българско. БКн, 1859, 351.
5. Диал. Проговарям, говоря. поприказвам си, поприкажа си взаим. от поприказвам в 1, 2, 4 и 5 знач. Имахме гостенин. Той не беше дошъл на нивата да работи, а да се видим и да си поприказваме. К. Калчев, ПИЖ, 159. Мисли, мисли Иванчо, скочи, намери са с някой от добрите негови приятели, поприкажат си, пораздумат си. Ил. Блъсков, ПБ II, 101. Бре Филипе, старий юнак / не сърди са, синни [седни] долу / да са видим, разговорим, / малко да си поприкажем. Нар. пес., СбНУ XXVI, 13. ● Обр. Аз знам кой те е пратил. Твоите чичовци и мъжът ти. Защо не дойдоха те, да си поприказваме по мъжки. В. Геновска, СГ, 291. Нека видят българите добри училища, нека вкусят от плода им. Нека видят книги, а не измет; па щем тогава да си поприкажем другояче. Н. Бончев, Съч. I, 84. Ойдел сиромао, повечерали с попо, поприкажували си неволите. СбНУ XLV, 387. Снощи си, мамо, замръкнах / долу, в долната махала / ... Че там съм, мамо, заварил / до трима турци бошнаци: / ... Като ма мене видяха, / турски си поприказваха: / "Ела, Стуене, да идем." Нар. пес., СбНУ XXVII, 295. поприказва се, поприкаже се безл. Имаше за какво да се поприказва след бурята. Й. Йовков, Разк. II, 238. Поприказва се във фабриката ден-два за Надежда, после работничките я забравиха. М. Гръбчева, ВИН, 33.
ПОПРИКА̀ЗВАМ СИ несв. и св.; поприкажа си св. (диал.), непрех. С предл. с. Поприказвам (в 1 и 2 знач.). На връщане той винаги се отбиваше при околийския началник. Ще си поприказва с него за политиката, за кмета, .. и за директора на прогимназията, който бил просто червив от комунистически идеи. А. Гуляшки, МТС, 51. След час той [Тоню] се върна от училището доволен и горд. Учителят видял стаята, харесал я и казал, че вечерта ще мине да си поприказват с Кира. Г. Караславов, ОХ, 16. Като се постопли времето, Тинка с детето бе се пренесла пак там, уж да бъде по-разтребено в собата, а повече да могат вечер по-свободно да се повидат и да си поприказват с Колча. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 285. Искам веднъж да си поприказваме с тебе. П. Тодоров, Събр. пр II, 126.