ПОПРИКЛЮЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИКЛЮ̀ЧВАМ¹, ‑аш, несв.; поприклю̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Достигам почти до своя край; попривършвам¹, попривършвам се. Сесията поприключва.

ПОПРИКЛЮ̀ЧВАМ², ‑аш, несв.; поприклю̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Приключвам нещо, някаква работа почти, донякъде или как да е, набързо; попривършвам². Поприключвам вече ръкописа. поприключвам се, поприключа се страд. Половин час преди края на работното време вече се поприключва работата.

ПОПРИКЛЮ̀ЧВАМ СЕ несв.; поприклю̀ча се св., непрех. Достигам почти до своя край; поприключвам¹, попривършвам¹, попривършвам се. Работата на полето се поприключи.