ПОПРИКРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИКРЍВАМ, ‑аш, несв.; поприкрѝя, ‑Јеш, мин. св. поприкрѝх, прич. мин. страд. поприкрѝт, св., прех. Прикривам малко, донякъде; попритулвам. Той всякак гледаше да направи нещо добро, да се издигне в очите на селяните, да поприкрие греховете си. Й. Йовков, Ж, 103. Иван Шивача затваряше кръчмата и дълго гледа след самотния мъж, който поприкри лицето си уж да не го познае. М. Яворски, ХП, 173. Веднъж посред зима [господарят] покачил жена си на ниската круша, поприкрил я с шума, па викнал ратая. Ран Босилек, Р, 87. Войниците били въоръжени не само с харби, че под салтамарките и в поясите им било поприкрито и по-ново оръжие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 71. Та бръкнала във десни джебове, / та извадила тънка махрама, / та си поприкри белите гърди. Нар. пес., СбИБ, 28. поприкривам се, поприкрия се страд. и възвр. Поприкри се вината му и хората постепенно забравиха за нея. △ Поприкри се с едно одеяло и така никой не го забеляза.

ПОПРИКРЍВАМ СЕ несв.; поприкрѝя се св., непрех. Прикривам се малко, набързо или за кратко време; попритулвам се. Като шеташ из селото, поприкривай се, защото оня, нашенецът — .. — има тук очи и уши, ти ги знаеш. Г. Караславов, ОХ IV, 331. Вие се поприкрийте, докато аз се разправя с дядо Дончо. Д. Марчевски, ДВ, 202.