ПОПРИМЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; попримъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попримъ̀кнат, св., прех. Примъквам малко, леко, неусетно. Попримъкнахме по едно столче и седнахме тихо, за да не пречим на другите. попримъквам се, попримъкна се страд.

ПОПРИМЪ̀КВАМ СЕ несв.; попримъ̀кна се св., непрех. Примъквам се малко, леко, неусетно. Запият се някои, дядо Власю се попримъкне до тях, смее се с тях, пее с тях — на масата дойде чашка и за него. Й. Йовков, ВАХ, 131. Найда стринина Цонковичина се попримъкна и постана малко. Т. Влайков, Съч. I, 13. Селяните, които слушаха досега мълчаливо и някак страхливо, като чуха за нарядните списъци, почнаха да се попримъкват. Ем. Коралов, ДП, 121-122.