ПОПРИСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИСМЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поприсмѐя се, — ѐеш се, мин. св. поприсмя̀х се, прич. мин. св. деят. поприсмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. поприсмѐли се, св., непрех. 1. Присмивам се малко, леко. Разносвачът на писмата, .., искал да са поприсмее на дядо поп. Л. Каравелов, Съч. VII, 21. Поприсмя ѝ се вътрешно за този мълчалив несъпротивленчески протест. Т. Харманджиев, КЕД, 58. Ние и над химиците вече се поприсмяхме: те ни извикаха на подвижно кино, а пък ние си имаме постоянно кино с два апарата. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 135.

2. Само несв. Присмивам се малко, леко от време на време. Обича да ѝ се поприсмива.