ПОПРИТЕГЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЀГЛЯМ, ‑яш, несв.; попритѐгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Притеглям малко, леко. Велко попритегли леко девойката: — Хайде... полека... Не бой се. Д. Талев, И, 270. Зачаках кацата отново, дочаках я и наистина я хванах. Попритеглих я с ръцете си. Н. Хайтов, ДР, 172. — Седнете, господин Радичков! — попритегли неохотно стол Христофор. Б. Болгар, Б, 52. Тя продължи, попритегляйки към себе си кафената чашка. Д. Талев, ГЧ, 187-188. попритеглям се, попритегля се страд.