ПОПРИТУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТУ̀РВАМ, ‑аш, несв.; поприту̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Притурвам малко; попритурям. И тя зе, та разправи нани си Илчовици, какво бе ѝ казала кака ѝ Стана, като попритури и тя нящо от себе си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 228.

2. Само несв. Притурвам малко от време на време. Питаха се една друга какво има в бохчата, .. и все попритурваха по нещичко. Г. Караславов, Т, 52. попритурвам се, попритуря се страд.