ПОПРИТУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТУ̀РЯМ, ‑яш, несв.; поприту̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Попритурвам. Илка обича да попритуря, да надува приказките. Кр. Григоров, ПЧ, 109. — Омръзна ми! — докачи се Давидко. — Колко пъти досега ти разправях? — Вярно, но всеки път попритуряш нещичко и то излиза още по-хубаво. Как беше, а? Н. Кирилов, ПД, 113. попритурям се, попритуря се страд.