ПОПРИТУРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТУ̀РЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от попритурям и от попритурям се; попритурване. След десет години честно и почтено попритуряне са могли да си купят кола. ОИ, 2004, 29. 01. [еа].