ПОПРИТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; попритѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попритѐгнат, св., прех. Притягам малко, леко, набързо. Попритегна черната забрадка и тъжно поклати глава. Д. Марчевски, ДВ, 137. Ще отида да попритегна вратата на плевника — влизат кокошки, ровят. Г. Райчев, ЗК, 124. Той [тетин] я [етажерката] попритегна още тук-таме, закова гайките отзад. В. Бончева, АП, 118. — Ще си намерят [птичките] ланските гнезда, ще ги попритегнат или нови ще си свият. Ст. Марков, ДБ, 79. — Какво караш коня, така бива, / мож да одиш три недели време. / Ако ли си коня попритегнеш, / че отидеш за три дена време. Нар. пес., СбНУ XLIII, 99. попритягам се, попритегна се страд. Всяка есен редовно преглеждам какво има да се попритегне. Имот е това. Трябва да се стопанисва. М. Грубешлиева, ПИУ, 16.