ПОПРОВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; попровлека̀, попровлечѐш, мин. св. попровля̀кох, попровлѐче, прич. мин. св. деят. попровля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. попровлѐкли, св., прех. Провличам донякъде, малко. Попровлича глас като говори. △ Попровличаме работата си, пък после все друг ни е виновен. попровличам се, попровлека се страд. Жътвата се попровлече това лято.