ПОПРОДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; попроду̀мам, ‑аш, св., непрех. и прех. Разг. 1. Продумвам малко. Попродумай му де, не бъди такъв темерут.

2. Само несв. Продумвам понякога, от време на време. попродумва се, попродума се безл. Попродума се, че имали в къщи разправии, но бързо се забрави. попродумвам си, попродумам си взаим. Да отиде направо у Желюви, не идеше. Пък, макар и съседи, толкова близко не си живеяха. Инак, попродумваха си през ниската ограда кое-що. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150.