ПОПРОКАШЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОКА̀ШЛЯМ СЕ, ‑яш се, несв. и св., непрех. Прокашлям се, изкашлям се леко, малко, обикн. за прикриване на смущение или като знак да ми се обърне внимание. Изкажете се добросъвестно и посочете ми тия необходими за моята работа лица. Поразшаваха се селяните, попрокашля се някой оттук-оттам, поспогледаха се и замълчаха с наведени глави. Елин Пелин, Съч. IV, 269. Дедо Дичо наметна гунчето, прихвана се за одърчето, та стана... ! Попрокашля се, па запита: — Кой е тука? М. Георгиев, Избр. разк., 77. Поп Антония разбра, че зет му тръгва. .. И малко се попрокашля — това заместваше благопожеланията за добър път и сполука. Т. Харманджиев, КЕД, 56. — Милканината да зафанем, а? — каза другарката ѝ, като се попрокашля. Т. Влайков, Съч. I, 15.