ПОПРОМЕНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОМЀНЯМ, ‑яш, несв.; попроменя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Променям малко, донякъде. — Разбраха те [турците], че си рус и трябва малко да ти попроменим физиономията сега .. На̀ ти едни черни мустаци като на някой джелепин. Ст. Дичев, ЗС II, 479. Историята вече смътно си спомня за безбройните племена и народи, които са дирели "благодатта" на кръщението. Християнството е попроменило стария обичай и го е въздигнало до степен на "тайнство". ВН, 1960, бр. 2617, 2. Нека малко пък и да попроменим. Само че не сме намерили всички като тебе да се излежаваме. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 4, 377. — Имаше ги някога, ала градинката на стринини Герговичини бе някак по-особена, подфанва Личо, като си попромени мястото. Т. Влайков, Съч. II, 206. Той полагаше условие на Венетийската аристокрация .., да си попромени устава и да го направи за народа по-приятен. БКн, 1859, кн. 1, 329. попроменям се, попроменя се страд.

ПОПРОМЀНЯМ СЕ несв.; попроменя̀ се св., непрех. Променям се малко, донякъде. Като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна лицето, като че гледа ангели. М. Георгиев, Избр. разк., 109. От тоя ден Рамзина се попромени. .. Рамзина се разведри, изправи тънка снага. Б. Несторов, АР, 266-267. Лулчо след оженването си са попромени и се поукроти. Ил. Блъсков, ЗК, 11.