ПОПРОТОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОТО̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; попрото̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Проточвам в известна степен, обикн. значителна. Само един гълъб, .., попроточи шия, погледна с едно око на чичо Митуша и .., задрема пак. Й. Йовков, АМГ, 64-65. И запя той [Джонко] сега, отначало тихо, като само за себе си, а после попроточи звънливия си глас. А. Страшимиров, ЕД, 26. попроточвам се, попроточа се страд. За няколко дни се попроточиха знамена и ленти с надписи от прозорците на сградите.

ПОПРОТО̀ЧВАМ СЕ несв.; попрото̀ча се св., непрех. Проточвам се в известна степен, обикн. значителна. Попроточи се един тъжен източен напев, но скоро замря. △ Попроточи се зимата тая година.