ПОПРОЧИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОЧЍТВАМ, ‑аш, несв. (разг.); попрочетА̀, ‑ѐш, мин. св. попрочѐтох, прич. мин. св. деят. попрочѐл, св., прех. 1. Прочитам малко, отчасти; попрочитам. — Аз не съм учил много в нашето училище, мога да попрочитвам и да пиша. Д. Марчевски, ДВ, 30.

2. Само несв. Прочитам от време на време по малко; попрочитам. Споменатият човек [библиотекарят]е все пак грамотен и значи понякога попрочитва нещо по-увлекателно. Ст, 1970, бр. 1263, 1. попрочитвам се, попрочета се страд.