ПОПРЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; попръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Турям, слагам попръг на кон; попръжам. Отбери конче хранено, / юзда го вюзди Стояне, / лютана змия, усойна. И попрегни го, Стояне, със девет черни смокове. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 199. попръгвам се, попръгна се страд.