ПОПСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ПСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на поп, принадлежи на поп; попов. Панко Радуилски беше заменил попското расо с тъмносини граждански дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 26. Стражарите .. заключваха вратата на ниската попска къща. А. Каралийчев, НЗ, 201. — Момчета, да идем [да видим]; може дядо ви поп да дотрябва там .. Без попска благословия нищо не става. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. Тая лекция, .., ще е смутила доста попски глави. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 128. — Мойто йе либе най-верно, / .. / че знайе книга длъбока, / че ми йе итра, разумна, / че ми йе попска дъщеря! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 117.
2. Който се отнася до поп, свързан е с поп. — Не можах да дойда да са поразговорим, .. — Дошле ми са други гости, .., с които имам малко земане-даване .. Знаете, попски работи. — Гледай си рахата, попе. З. Стоянов, ЗБВ I, 319. Никой не възразява на грабителя! Той принизи християнството, от велико оръжие за България той го прави обикновена попска треба! Й. Вълчев, СКН, 626. Попски човек станах, па ставаше нужда да ходя с него и при св. владика. СбНУ ХVIII, 548.
3. Прен. Който се отнася до християнската религия или църква; църковно-религиозен. Навръх на Бъдни вечер, когато християни / празнуват рождеството на попския Христос, / .. / навръх на Бъдни вечер отроче се роди. Д. Полянов, Избр. ст, 10. Научи са левент Димо / .. / да си йоди сутру-вечер, / .. на чероа [черква], / да си пее попски песни. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 47.
4. Остар. За език, дума и под. — църковнославянски, черковнославянски. Другите писма обаче, които бяха писани с попски слова, той ги цалуваше най-напред, отваряше ги с благоговение и ги четеше на всеослушание. З. Стоянов, ЗБВ I, 394. — Не, не, ти
напиши с попски слова, дядо Амврасея е руснак и по руски само чете. Ив. Вазов, Съч. VIII, 59.
◊ Попска круша. 1. Бот. Сорт зимна круша с едър бледозелен плод. Cure. Бе решила да откъсне от плодовете на попската круша. "Не ги гледайте, че са зелени — мислеше си тя как ще обяснява на купувачите. — Като постоят откъснати, стават лимонени и се топят в устата." Г. Мишев, ЕП, 261-262. Две крави стояха кротко .., вързани за една попска круша. Г. Узунов, НР, 36. 2. Плодът на такава круша. Попска яхния. Готв. Яхния от месо с цели главички дребен лук и с много подправки. В хола миришеше на попска яхния. "Оная повлекана готви" — помисли си той за младоженката от еркерната стая. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Въпросните зайци, които бяха сготвени по два начина, задушено и попска яхния, действително излязоха вкусни. Елин Пелин, Съч. IV, 238. — Козето месо тлъсто ли е? Направ [направи] ми днес попска яхния. Ив. Вазов, Съч. VII, 37.
? Наяждам се / наям се (нахранвам се / нахраня се, ям и под.) като попско чедо (дете) на задушница. Разг. Наяждам се много добре, до насита. Мушнал [дърварят] перцето под трапезата, .. и чукнал [с лъжица] .. един път. Тогава изневиделица се появило ядене и пиене за двайсет души. .. Нахранил се огладнелият сиромах като попско дете на задушница. А. Каралийчев, ТР, 108. Действувам им върху апетита, значи. Убия ли го, яденето им стои, стои и само̀ потегли към мене, аз се налапам като попско чедо на задушница и си гледам кефа. Чудомир, Избр. пр, 199. Ненаситен като попски дисаги. Разг. Много лаком, ненаситен. Попско текезесе. Разг. Ирон. Гробище. — Много си го изцерил, бог да го прости! Аз завчера срещнах един — носеха го с краката напред в дървено пардесю към попското текезесе. Г. Краев, Ч, 116.