ПОПСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПСТВО, мн. няма, ср. Разг. 1. Служба, служене, дейност, занятие на поп; попуване. — Попът да си гледа попството, ха-ха! Забранихме им със закон да се бъркат в изборите. А. Страшимиров, А, 599. Попството е най-добрият занаят, че и от живи, и от мрътви харач зима. П. Р. Славейков, БП II, 69. — Искаш да са запопя, ама знаеш ли попство какво ѝ тежко нещо? Ако умре на попа жена му, и той не мой да се ожени за друга. М. Кънчев, В, 158. Долните общи училища черковни и манастирски произвождаха такива набожни ученици, от които по-голямата част посвящаваха живота си в духовност — в попство или калугерство. У, 1871, бр. 1, 163-164.

2. Звание на поп. — Да расна, мамо, порасна, / на поп попство да зема, / на владика — владичество. Нар. пес., СбВСтТ, 193.